Sportline.bg - online sports media

Бусета: Не се притеснявам от скатавки в националния отбор

Мадрид. Уговарям се с Хосе Мария (Чема) Бусета да се видим във Факултета по Психология към университета "Комплутенсе" в Мадрид. Първото нещо, което ми казва по телефона, докато ми дава наставления как да стигна до работното му място, е "Добър вечер, здравей, как си..." В първия момент едва си дадох сметка, че той говори на родния ми български. Настанена удобно в кабинета му, той подхваща отново на майчиния ми език: "Искаш черен чай?". Нямаше как да не избухнем в приятелски смях. Думите научил от стюардесите в полета към София. Отдавна ме бе предупредил, че ще си говорим на "ти". Вече прехвърлих и няколко страници от новата му книга, излязла току-що на пазара със заглавие в оригинал "El aliado de Hernan Cortes" (б.а "Съюзникът на Ернан Кортес"). Знам, че срещу себе си имам твърде, ама твърде, интересен "съюзник". Такъв, който ще каже половината от това, което го питам. Но ще каже най-важното...нали е психолог. Не губя и секунда повече, започвам да си върша работата: EКСКЛУЗИВНИ СНИМКИ ОТ ИНТЕРВЮТО НА ХОСЕ МАРИЯ БУСЕТА СПЕЦИАЛНО ЗА SPORTLINE.BG В МАДРИД МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК! Ще има ли скоро време нова книга? Питаш ме същото като Пилар Сернура (б.а. популярна в Испания журналистка, която представи книгата на Бусета на 11 май на специално тържество в Мадрид), която ме застреля с "Кога ще излезе "Съюзникът на Ернан Кортес" 2?. Няма да имам повече време за книги в следващите четири години. Аз разделям живота си на периоди. Един на спокойствие и дистанция от околния свят, в който имам време за писане. И друг на действие, който наричам "период на екшън". Трябваха ми три години, за да създам тази книга, да проуча добре историята на Мексико. Всъщност, това е исторически роман с психологични нотки, отразяващ не само времето, но и личностите, които са го сътворили. Като отвори дума за "екшън", знаеш ли кои са финалистите за титлата при жените в България? (б.а. интервюто ни започна час след края на третия полуфинал между Дунав и Берое. Затова решавам да го застрелям с "картечницата"). - Дунав и Лукойл. Хубавото бе, че и двата полуфинала завършиха с 2-1 победи. Аз влизам в сайта на федерацията по баскетбол и съм добре информиран, макар че най-голямото ми постижение до момента е, че успях да дешифрирам имената на отборите, изписани на кирилица (смее се). Иначе си имам хора от федерацията, които ме снабдяват с необходимата статистика. Кой ще ти помага в националния отбор? - Хосе Луис Ернандес. Той ще води селекцията до 20 години. В момента работи на аматьорско ниво, но в близкото минало бе треньор в Естудиантес, Каное и заедно бяхме начело на Банко Естериор - клуб, който за съжаление вече не съществува. С него през 1993 година станахме носители на Купата на Испания, играхме финал в първенството и полуфинал за купа "Ронкети". Хосе често асистира на треньори, които идват да изнасят лекции в Испания. Последният, на когото превежда, бе великият американски специалист Боби Найт по време на семинар в Билбао. Той приключи преди броени дни и бе организиран от ФИБА. Вярно ли е, че настояваш в националния да няма никакви родствени връзки? - Винаги съм казвал, че е препоръчително да бъде така, не че е задължително. Ако има ценни кадри, които трябва да са в щаба или в отбора, то те ще бъдат, защото са го заслужили с работата си. Знам за Тина и Екатерина Димитрови, за Елена и Станислава Станкови и смятам, че е доста трудно да се работи така, особено от гледна точка на треньора. Има хиляди варианти този проблем да се избегне. Като например със сестрите Албена и Гергана Брънзови. Не е само първият тим все пак. Албена може да помага при по-младите и даже ще е много по-полезна там с опита и примера, който може да даде. В интервю Eкатерина Димитрова казва, че идеите ти, споделени в няколко имейла, много са й допаднали, и че ще бъде хубаво, ако промениш манталитета на момичетата от националния? - Психологическият подход е особено важен при работата с баскетболистките, защото те преди всичко са личности и след това спортисти. И трябва да се развиват като персони и да участват активно в изграждането на един екип. Комуникацията, и то добрата комуникация, седи в основата на добрата работа. За мен като психолог се оказва по-лесната част, но смятам, че всички треньори трябва да умеят да общуват със своите състезатели, защото те са главните действащи лица. Колко и кои мачове си гледал на настоящи и проекто-националки? - Видях на живо финалната четворка за Купата на България с Лукойл, Дунав, Миньор и Монтана (б.а. Бусета произнася имената почти без акцент, което силно ме изненадва) и не съм гледал повече, защото ще се информирам малко по малко. Следя всички отбори с българки в редиците си чрез интернет. Знам доста за момичетата, които играят в Испания. От федерацията ми предоставиха видео с квалификациите на националния отбор през 2008 година и фазата от януари. Имах и удоволствието да гледам на живо европейското за жени до 20 години в Италия. Оттам познавам доста от състезателките и имам страхотни впечатления от тях. Наясно ли си, че голяма част от националките са демотивирани и нямат никакво желание да губят поредно лято с екипа на държавния тим? - Със сигурност знам, че днес (б.а. вторник, 12 май) ми потвърдиха, че Гергана Брънзова ще дойде на сбора на 17 май. Категоричен съм, че на нея ще дам капитанската лента. Отборът се формира от баскетболистки, които искат да бъдат част от този екип. В крайна сметка националният има своята тежест и престиж и трябва да присъстват само онези, които искат да повишат неговото качество. Ясно е, че не бива да загърбваме личните мотиви, с които може да се аргументират момичетата. Но аз искам да говоря лично с всяка поотделно, за да мога да коментирам този процес. Лице в лице много от нещата придобиват друг смисъл. Уважавам решението на Гергана Славчева да не се присъедини към нас това лято. Знаеш ли, че на българската федерация й е доста трудно с финансите в последно време? - В Испания съм преживял много и различни ситуации - с повече или с по-малко средства. Генерално погледнато, кризата е световна, този процес няма как да подмине и женския баскет. Трябва да видим как ще си организират бюджетите догодина водещите европейски отбори. Трудности ще има и за женската НБА. Ще се наложи всички да работят с по-малко рекурси. Хубавото е, че вашата федерация има желание да върви напред, да подобрява стореното до момента. Видях това в новия президент, в Георги Глушков, който може да помогне много с опита, натрупан в чужбина, и бе един от основните ми мотиви да дойда в България. Хората в София искат да прогресират. Същото важи и за състезателките. Която не иска да играе за националния тим, да не го прави. Парите се печелят в клубовете, държавният отбор е за престиж. Той е витрина, за да ги забележат навън. Всяко участие на европейско първенство покачва цената им и именно за това този проект е важен за тях. Аз знам, че всички разходи за лагер-сборовете са поети от федерацията.. Това, което ти ми споделяш, че дневните са по 7,5 евро за баскетболистки и треньори, не би трябвало да ни притеснява. Нашите базисни нужди ще са покрити. Как ще коментираш факта, че някои от повиканите за сбора на 17 май са прехвърлили 30-те? Не те ли смущава, че квалификациите ни са чак догодина, а самото европейско - след две години? - Този списък е само началото. Следвах малкото предварителна информация, която имах. Баскетболистките са тези, които имат всички перспективи да играят на европейското. Още повече че голяма част от тях заслужават да им се засвидетелства уважение за онова, което до момента са направили. Възрастта няма значение. Да си на 32 означава, че си натрупал достатъчно опит, който можеш да предадеш на съотборничките и така също помагаш на тима като цяло, нали? Първите, които ще се включат, ще са тези, които наистина искат да бъдат с нас. Много от момичета, на които писах, ми отговориха с ентусиазъм. Видях в техните редове амбиция и желание да дойдат. Ще ти кажа нещо от кухнята. Една от състезателките, нито много млада, нито от ветеранките, на която й личи, че не е много на "ти" с английския, се бе постарала и ми бе написала едно-единствено изречение. От него усетих, че тя все още има желание да играе за България. Друга коментира, че това вероятно ще бъде последният й Евробаскет и затова истински мечтае да участва. Целта ни е първо квалификацията, до която остава само година, така че съвсем реално е да разчитам на сформираното вече ядро от националки. Отборът до 20 години е естественият източник на "свежа кръв" за жените, как ще се развива? - Тази селекция също ще бъде моя отговорност. Няма да ги тренирам, но ще ги консултирам. Заедно с Хосе Луис в момента планираме и тяхната подготовка. Не познавам лично никое от момичетата, но от федерацията ме снабдиха с видео от финалната четворка до 20 години. В тях е бъдещото, съмнение няма. Ядрото на националния ще бъде изградено от баскетболистки между 21-25 години, но мястото трябва да си го спечелят сами. Другото име, което имам предвид, е това на Зоя Станоева. Тя е на 32, но я забелязах на мачовете за купата. Знам, че преди не е разчитано на нея, но я повиках, защото ми се стори интересна. Ще ми се да я приобщя и тя да намери своето място в тима. Кой ще ти помага в щаба на националките? - Борислава Мандур, или Буба, както всички я наричат, засега е единственият ми помощник (смее се). Водя със себе си треньор по физическата подготовка. Казва се Хесус Домингеш. Той работи с женския тим на Естудиантес. Идеята ми е да увелича екипа от помощници и ми предстоят интервюта с евентуални кандидати в София. Когато отида на място ще имам повече време да се запозная с хората. Как ще реагираш на евентуални фалшиви болнични, проблеми с роднини, деца и всякакви извинения от подобен характер, които досега се използваха от някои с единствената цел да отърват националния? - Не се притеснявам, че ще търсят извинения. Моята цел е да направя така, че сами да искат да дойдат в държавния отбор. Тази селекция не е моя, тя е на България и момичетата са главните действащи лица, не аз. И това е съобщението, което искам да им предам чрез това интервю. Знаеш, че днес е лесно да смениш клубния тим, съпругът също. Това, което не се променя цял живот са родителите и държавата, в която си роден. Трябва да мислим позитивно. С идеята че този отбор има бъдеще, а не че някой с отсъствието си иска да го провали. Какво предвиждаш за предстоящите лагер-сборове? (вече произнася думата "лагер" без грам акцент, истински късмет е, че съвпада с името на известна бира тук в Испания). - Трите етапа това лято ще ми послужат да избистря състава от 18-20 момичета, които да използвам за квалификациите догодина. Много е важна комуникацията с клубовете. Смятам да изготвя индивидуални програми - технически и физически, които баскетболистките да следват и по време на редовния сезон. Трябва да влезем в 2010 година в максимална кондиция и да използваме всяка свободна минута за усъвършенстване, когато дойде времето на квалификациите няма да разполагаме с такива, за това сега е моментът да положим основите. Ще гледам европейското за жени до 20 години, откъдето също ще си дам сметка за реалното състояние на девойките. Какво за младите, отвори темата вече...? - На мен ми се иска да работя с тях през зимата. Ще видим как ще съобразим това с федерацията, в зависимост от тяхната програма. Струва ми се адекватно да ги събирам на лагер през зимата, за 4-5 дни в няколко поредни месеца. Така ще наваксаме много.От друга страна е особено важно за всички, не само за девойките, да играят редовно в клубовете, да имат минути на игрището. Това е ключът към успеха. Не искам да критикувам никого, но по време на плейофите забелях, че треньорите използват много малък състав - от по шест момичета, които играят всичките 40 минути. Това прави дисбаланс - някои играят по 38 минути, на други фигурират в статистиката нула минути. Това е проблем, на който трябва да намерим разрешение всички заедно. Знаеш, ли че с теб стават четирима треньорите-чужденци, които водят национални селекции в България? Освен теб, ние разчитаме на Пини Гершон при баскетболистите, Силвано Пранди при волейболистите и Драган Нешич при волейболистките, който на всичкото отгоре е български зет (б.а. сърбинът е женен за разпределителката Нели Маринова)? - Пини го познавам, за Пранди и Нешич научавам сега. Ами, какво да кажа - Добре дошли в Европейския съюз! В Европа отдавна няма граници, испанците вече сме свикнали с този процес, който е твърде интересен, обменят се идеи, различна енергия. Важното е българският спорт да продължи да се развива. Моята идея е да оставя нещо след себе си, което следващия треньор да използва, така българският женски баскетбол ще прогресира. България демонстрира, че е отворена към нови идеи, култури, българският манталитет е твърде интересен и необичаен. Погледни, че треньорът на мъжкия национален отбор в Испания, световен шампион от 2005, също е чужденец - италианецът Серхио Скариоло. Защо България обаче? Казвал съм го вече - бил съм в твоята страна няколко пъти и имах огромно желание да се върна и да тренирам национален отбор. След като излязох от Реал Мадрид, като че ли малко се откъснах от активния спорт. Хареса ми и ентусиазма на хората от федерацията, който е особено важен в женския спорт, недостатъчно популярен за съжаление. В много държави отдавна са го отписали, докато в България не е така. Аз дълбоко уважавам историята на българския женски баскет и въобще не го мислих два пъти. Испанците едва прохождахме, когато българките бяха на светлинни години от нас. Именно това ниво искам да върна в залите, да предам опита си, да помогна... Както се казва на испански, "намерих един бутон и пръст, който да го натисне". Не мога да се въздържа и да не те попитам накрая - разкажи някой анекдот от работата ти като психолог в галактическия Реал на Зидан, Роналдо, Фиго, Бекъм... - А, нееее, това си е професионална тайна и не мога да коментирам. Единственото, което ще ти споделя, е, че работейки с толкова много звезди, си даваш сметка, че всички те всъщност са само хора. Личности със своите положителни и отрицателни черти. Както за футболистите, така и за треньорите обаче важи правилото - ако е добър човек, ще е и добър професионалист. EКСКЛУЗИВНИ СНИМКИ ОТ ИНТЕРВЮТО НА ХОСЕ МАРИЯ БУСЕТА СПЕЦИАЛНО ЗА SPORTLINE.BG В МАДРИД МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!